.RU

1.3Връзка на План за управление на речните басейни в Дунавски район с други релевантни планове и програми


^ 1.3Връзка на План за управление на речните басейни в Дунавски район с други релевантни планове и програми
Анализът на други планове и политики ще помогне да се разбере по какъв начин разглежданият План би могъл да повлияе или самият той да бъде повлиян от тези документи. Този анализ освен това ще помогне за по-добро разбиране на екологичните проблеми на речния басейн, както и това по какъв начин съществуващите планове, програми и стратегии се опитват да разрешават тези проблеми. В Приложение 1 на ЕО са обобщени плановете, програмите и стратегиите, които са идентифицирани по време на изготвянето на ПУРБ като имащи отношение към проектоплана, като е направена връзката им с Плана.

От направения анализ бе установено, че като цяло се очаква изпълнението на ПУРБ да способства всички мерки за интегрирано управление на природните ресурси и устойчиво развитие на икономиката, заложени в различните стратегически документи на национално и местно ниво. Целите на тези документи съответстват с целите на ПУРБ с някои изключения – основно свързани с развитието на големи транспортни, енергийни и хидромелиоративни проекти край река Дунав, което може да засегне речите басейни. В тази връзка е необходимо при извършването на оценки на въздействието на околната среда и оценки на съвместимост при разработването на инвестиционни проекти, както и при извършването на екологични оценки на нови стратегически документи, да бъдат взети в предвид целите и мерките, заложени в ПУРБ.
^ 2Релевантни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на План за управление на речните басейни в Дунавски район
Основните тенденции, които описват вероятното бъдещо състояние на околната среда ако проектопланът няма да се изпълнява, са представени в края на тази точка.
^ 2.1Въздух, климатични фактори
За проектоплана не се счита, че той притежава потенциал да доведе до значителни въздействия върху качеството на въздуха в рамките на района на речния басейн. Независимо от това в екологичния доклад е включена базисна информация за климатичните фактори и качеството на въздуха.
^ 2.1.1Климатични фактори
Дунавският район се отнася към Умерено континенталната климатична област и съобразно с физикогеографските особености на терена и произтичащите от това климатични особености се разделя на 6 климатични района. Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, Предбалкански климатичен район, Климатичен район на хълмистите и нископланински части в Западна Средна България, Климатичен район на високите полета на Западна средна България, Планински климатичен район.

В Дунавските райони континенталният характер на климата е най-добре изразен. Откритостта на Дунавската равнина към североизток благоприятства преобладаването на континентални въздушни маси през зимата.

Климатът в Умерено континенталната климатична подобласт се характеризира със студена зима със средни месечни януарски температури в зависимост от формата на релефа от 1,5 до 3,5 под нулата, като при отделни застудявания може да достигне до минус 30-35С. При преминаване на средиземноморските циклони се проявява фьон, който причинява резки зимни затопляния и топене на снеговете.

Лятото е топло поради преобладаването на субтропични въздушни маси от по-южните широчини или формирани тук под действие на силната лятна инсолация. Средните юлски температури са около 22-24. По-силни захлаждания през лятото се получават при нахлуване на свеж атлантически въздух от по-големите географски широчини. Максималните температури могат да надхвърлят 40С.

Годишният ход на валежите е с подчертан континентален характер със максимум през лятото и минимум през февруари и на места през март. Разликата между зимните и летни валежи тук е около 12-18% от годишната сума, а на места достига до 20-22%.

Към тази климатична подобласт спадат и планинските райони на Старапланина, Витоша и Рила. В планинският район основен фактор за формиране на климатичните условия е надморската височина. С увеличаване на надморската височина валежите запазват същото вътрешно годишно разпределение. Температурната амплитуда е значително по-малка поради преобладаването на наклонени терени.

Подробно климатичните особености на Дунавския район са дадени в Приложение 4. Някои особености на климата, описващи годишния ход на основните метеорологични елементи могат да се проследят на фигури (Фиг. 1-11), показани в Приложение 4.
^ 2.1.2Състояние на качеството на атмосферния въздух
Оценката на качеството на атмосферния въздух е направена въз основа на тримесечните протоколи на Изпълнителната Агенция по Околна Среда (ИАОС) за 2008г.

Средночасовите нива на серен диоксид основно са превишени през първото тримесечие, като това превишение се наблюдава главно в София и достига до 385 µg/m3 при норма 300 µg/m3 . Средноденонощните стойтости са по-високи от нормата (125 µg/m3 ) отново в София -174.7 µg/m3 през зимните месеци.

По-високи стойности на средночасови нива на азотен доксид са регистрирани в София. Максималната стойност е измерена през първото тримесечие в пункти превишава нормата 2 пъти.

Превишаване на нормата за фини прахови частици ФПЧ10 се наблюдава в много райони на Дунавския басейн през цялата година. Това са – София, Русе, Плевен, Видин, Враца, Монтана и В.Търново. Най-висока стойноста е измерена през студеното полугодие в София – 613 µg/m3. Пак в София са регистрирани и превишения на концентрациите за ФПЧ2,5 до 444 µg/m3.

Превишения на нормата за общ супендиран прах се наблюдават само през зимните месеци в София и В.Търново

По-подрробна информация за КАВ е дадена в Приложение 4 на ЕО.
2.2Води ^ 2.2.1Повърхностни води
Повърхностните води в Дунавски Район за Басейново Управление (ДРБУ) се формират от площ 42 837 км2, която обхваща водосборните басейни на реките Ерма и Нишава; Огоста и реките западно от Огоста (Тополовец, Войнишка, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица); Искър; Вит; Осъм; Янтра; Русенски Лом и Дунавските Добруджански реки западно от водосбора на малм-валанжския водоносен хоризонт. Съгласно РДВ 2000/60ЕС в рамките на ДРБУ са идентифицирани 160 Водни Тела (ВТ) , от които 119 – категория „реки” и 41 категория „езера”. Всички те са разположени изцяло в Екорегион 12.

Носителите на повърхностните води-реките от ДР БУ (с изключение на Искър) извират от Стара планина, пресичат Дунавската равнина и се вливат в р.Дунав. Режимът на повърхностните води се определя от релефа и съответните климатичните условия, но най общо може да се престави зонално чрез 4 характеризиращи го пояса: І-ви пояс с най-висок модул на оттока над 20 l/s.km2 обхваща горното течение на реките и е разположен в най–високите и най-водообилните части на Стара планина. (р.Берковска над Берковица – 32,5 l/s.km2, Бели Осъм 26,2 l/s.km2, Бели Вит – Тетевен 26,8 l/s.km2, Острешка над с.Острец 30,4 l/s.km2). Пролетно пълноводие през V-VІ и маловодие през юли-септември. Често се наблюдава продължение на маловодието до ІІІ-ІV следващата година (в сухи есени)т.е от порядъка на 8-9 месеца. Втората зона обхаваща тази част от водосборите разположени по склоновете и предпланинските вериги на Стара планина. Модулът на оттока е под 20 l/s.km2 до 10 l/s.km2 пълноводието настъпва по-късно с седмица-две и маловодието започва също по-рано. В третата зона, която обхваща равнинната част модулът е под 10 l/s.km2 и намалява към устията на реките. Пълноводието обикновено е през V-VІ месец, а маловодието може да продължи и до октомври, но оттокът значимо спада и много притоци пресъхват. При този режим, водният ресурс от повърхностни води, който се формира на водосбора на ДРБУ е 6080.84 х106m3 определен въз основа на информация 1961-1998 г получена в резултат на регулярни наблюдения, измервания и изчисления в НИМХ-БАН. Трябва да се отбележи, че в раздел 6 «Икономически анализ на водоползуването» се използува Годишната норма за естествения отток в Дунавския басейн е 5688 х106m3, отчетена въз основа на средната стойност за периода 1930/31-2000/01. В случая разликата е 393 х106m3 водна маса. При положение, че началото на организираните измервания на водните количества са започнали 1936 г. и в Дунавския водосбор тогава са правени измервания в прибизително 15 ХМС, а по-голямата част хидро-метрични станции (ХМС) са открити в периода 1949-1956 г от една страна, и от друга периодът 1936-2006 е със същата дължина (70 години), но стъпил на реални данни, би трябвало да се прецени коя стойност на водните ресурси ще бъде база за управление до 2015 г - дали от моделираният отток 1930/31-2000/01 или този, изчислен с данни от реални измервания, макар не съвсем актуален. ПУРБ заключава, че „ За 2003 г. ресурсите от повърхностни води са 4392.9 х 106m3. Като цяло този отток е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване, но се появява сезонен недостиг в случаите на водоподаване от течащи и изворни води.” В най-дългия сух период определен за България 1982- 1994 г , който се приема че е проява на изменението на климата, водния ресурс е 4089 х106 m3. (Дакова, 1996). От ДРБУ (басейна на р.Искър) се прехвърлят 11,1 х106 m3 води в ЗБР, от ИБР (от басейна на р.Тунджа) се прехвърлят 126 144 m3/y води в ДРБУ.

Използваната повърхностна вода от притоците е 655 325х103/m3 от която за питейно битово водоснабдяване са иззети 128415.4х103/м3, за промишлено водоснабдяване 232647.7х103/m3 , за селското стопанство и за животновъдство 2254 х103/m3 и по-малки обеми за туризъм, и други стопански отрасли. За охлаждане се използуват 3551х106 m3 води от р.Дунав. Водният ресурс ще е достатъчен за задоволяване на нуждите от вода в ДРБУ.


Развиваната в ДРБУ активна водостопанска дейност, е подложила ВТ на различен натиск както в посока влошаване качеството на водите, така и по отношение на изменеие на режима на отток и на морфологията на речните легла.

^ Водоснабдяване в ДРБУ е свързано с осигуряване на вода за нуждите на населението от 111 общини в 15 области, обслужвани от 25 ВиК дружества. Както за страната като цяло, така и за района, тенденцията в динамиката на населението е към намаление, поради което и нуждите от вода не ще се увеличават. Около 98.9% от населението в ДРБУ е свързано към обществената водоснабдителна система. Общият проблем на водоснабдяването е възрастта на изградените мрежи – над 35 години и в по-голямата част етернитови, поради което загубите са над 70%. Водоснабдяването на населението се осигурява от повърхностни води (яз. Искър, яз. Среченска бара, яз.Христо Смирненски и яз. Йовковци), но също се използуват води от каптирани извори, дренажи и шахтови кладенци предимно в селата в планинските райони и Добруджа. Средноденонощната консумация на вода (общо) изчислена на база население за 2003 г. е 132 l/person/d, както само за битовият сектор тя е 108 l/person/d, но съществува значителна диференциация между отделните поречия на Дунавския басейн. При засушаване някои от селищата са на частичен режим на ограничено водопотреблепие. В селата на собствени водоизточници редовно страдат от режим на водата когато водоизточниците им пресъхнат или са с изключително нисък дебит поради засушаване. Често, въпреки намаляването на естествените водни ресурси през лятото все още в голям брой села се използува питейна вода за поливане на градините. В Източните части на ДРБУ особено във водосборите на добруджанските реки водоснабдяването се осъществява от подземни води чрез сондажни и шахтови кладенци и помпени станции. Всички селища са водоснабдени, но през летните месеци има недостиг на питейна вода, поради използването й за поливане макар, и скъпа. Има няколко ПСПВ за водите на големите градове -София, Ботевград и др.

Канализация е дейност която едновременно влияе както на количеството вода в реката (увеличава), така при определени условия е и точков замърсител по отношение на качеството. Средното количеството на заустените отпадъчни води във водните тела е 366 890 х 103 m3, от които пречистени 275 694х103 m3 и непречистени 91 196 х 103 m3 отпадъчни води. Канализационната мрежа не е изградена напълно, като степента на изграденост в градовете е от порядъка на 80-98%, а в селата тя е 50-60%. 66 ВТ приемат отпадъчните води на селища без канализационна мрежа. Частично изградените колектори не се стопанисват и често се затлачват. Отпадъчните им води се заустват в малки водоприемници или дерета. Селските домакинствата в по-голямата си част ползват септични ями за отпадъчните си води. Тези примитивни съоръжения имат пречиствателен ефект около 60%, но само ако се почистват редовно. В противен случай и те допринасят за замърсяване на почвите и въздуха, основно с органични замърсители. Отпадъчните и дъждовни (повърхностни) води, които тези съоръжения поемат, се изливат в преминаващите през населените места реки, служещи като естествено “стъпало” за пречистването им. Тази схема причинява и допълнителна ерозия на почвата;

Липсата на ПСОВ и ниската канализираност са потенциален риск за качествата на подземните и повърхностни води. В ПУРБ в Приложение 2-1-1- в табличен вид са представени значимите точкови източници на замърсяване. В ДРБУ има изградени 39 ПСОВ за третиране водите на градовете и по-големите селища и още 92 ЛПСОВ изградени или имат разрешително, които обслужват ваканционни селища, хотелски комплекси (Чифлици), квартали, малки производствени предприятия и пр. Освен това функционират още 7 ПСХЗПОВ за производства със силно замърсени отпадъчни води с химически опасни вещества. В Приложението са посочени 43 значими обекти и фирми, заустващи директно във водни обекти за които не е указано дали имат някакво локално пречистване. На територията на ДРБУ са посочени 4 ВТ, в които се заустват отпадъчни води от добив и обогатяване на метал и уранови руди, но не е указано дали те се пречистени и до какво ниво.

Замърсяването от дифузни източници на територията на БД Дунавски район е от населени места без изградена канализационна система или не добре работеща такава, от земеделски площи третирани с торове и препарати за растителна защита, дейности по отглеждането на животни и употреба на полученият органичен тор, автомобилният и железопътен транспорт, обезлесителните мероприятия по железопътните линии и пътищата, когато се правят посредством пестициди, площите повлияни от минна дейност, нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките и др., което се изразява в количество замърсител, съответно азот, фосфор и по БПК5 на определена площ – източник на дифузно замърсяване. Като цяло въздействието на източниците на дифузно замърсяване може да бъде отнесено най-вече към ВТ разположени във водосборите на долното течение на главните реки и на реките от първи порядък. Няма достоверни данни за това, как попадащите на дадена площ замърсители се натрупват, мигрират или преобразуват, като и как и при какви условия същите попадат във ВТ. Към момента количествата и начина на ползване на препарати за растителна защита (ПРЗ) в земеделието нямат значимо въздействие върху водните екосистеми на територията на БД Дунавски район, тъй като концентрациите им във водите са минимални или въобще не се откриват. Въпреки това, използваните в селското стопанство ПРЗ са потенциален източник на дифузно замърсяване за повърхностните и подземните ВТ с значителен негативен ефект върху водните екосистеми. Третирането на земеделските земи с препарати за растителна защита (ПРЗ) е предимно с хербициди (около 80% от обработваемите земи) и по-рядко с инсектициди и фунгициди (по около 15 – 20 % от обработваемите площи). Счита се, че транспорта е основен източник на замърсяване на почвите и водите с нефтопродукти и въглеводороди, както и с продукти от разпадането им.

Повечето от площите, повлияни от минна дейност, хвостохранилища и пр. обикновено с приключил добив или площи, използвани за депониране на хвост от минна или друга, свързана с минната индустриална дейност, са рекултивирани и по технологична схема екранират тялото на депото, като събират повърхностните и дрениращите подземни води в една точка. На практика обаче, поради естествена амортизация на съоръженията, е възможно тези площи да се явяват източник индиректно дифузно натоварване (най-вече чрез подземните води да попаднат в реките), като това натоварване е с трудно установими параметри.

Основните дейности, които водят до изменения в хидроморфологичното състояние на повърхностните водни тела са: изграждане на ХТС за производство на електро- и топлоенергия, ВЕЦ, язовири, кариери, водохващания и др. директно свързани с речната мрежа.

В този регион има възможности за изграждане на ВЕЦ и МВЕЦ. Разпределението на общият брой ВЕЦ, включително и тези, получили разрешителни по водосбори (съгласно Приложение - таблица ВЕЦ в ПУРБ) е следното: р.Ерма 3 бр от които 1 бр. в строеж, р.Нишава 1 бр., р. Тополовц 2 бр. подязовирни ВЕЦ, р.Лом . 45 бр., от които 5 бр. се изграждат, р.Огоста общо 60 бр., от които 15 бр. на изравнители и на яз.Огоста и 7 бр. в процес на изграждане, р. Искър – 114 бр., на р.Осъм- 7 бр., на р.Вит 24 бр. ВЕЦ от които 4 бр. строеж, 5 бр. а язовири и 1 бр. на магистрален канал, р.Янтра -53 бр. ВЕЦ като 6 бр. от тях са в строеж, 5 бр. са на язовири и 1 бр. на главен силов канал. Към този регион спада и АЕЦ „Козлодуй”, който използува водите на р. Дунав за охлаждане. Независимо от големия брой изградени ВЕЦ и баластриери, в проекто плана не са залегнали забрани за изграждане на ВЕЦ. Залегнали са мерки за „Контрол на изземваните количества и предотвратяване на ерозията” за 12 броя водни тела и за „Ограничаване нов добив на инертни материали” за 3 броя водни тела.

Русловите ВЕЦ водят до промени както върху морфологията, така и върху хидроложкия режим. Малките напорни ВЕЦ могат да предизвикат осушаване на речните корита, когато не са изградени в руслото на реката и когато рибните проходи не са изградени съгласно проектните изисквания. ВЕЦ-овете към деривации и язовири ползват води и от речни водохващания, от язовири и от магистралните канали на работещите в момента НС което води до промени в хидроложкия режим и в частност на морфологията. Язовирите и водохващанията са отнесени към източници на натоварване на повърхностните води- отнемане на водни количества и регулиране на оттока . Водата за напояване се отнема чрез водохващания и се преразпределя. На територията на Дунавския речен басейн има 797 бр. язовири, от които 16 бр. големи комплексни и значими язовири, 83 бр. язовири – държавна собственост и 698 бр. язовири – общинска собственост. Водите на четири от 16 – те комплексни и значими язовира се ползват за питейно – битово водоснабдяване – яз. Искър, яз. Среченска бара, яз.Христо Смирненски и яз. Йовковци. Построените язовири в повечето случаи имат характер на сезонни и многогодишни изравнители и са предпоставка за сравнително равномерно водоснабдяване през сезоните на годината. Под язовирите и водохващанията водите в повърхностните ВТ намаляват и на много места пресъхват. Язовирите и водохващанията са отнесени към източници на натоварване на повърхностните води- отнемане на водни количества и регулиране на оттока. Във връзка със сериозните наводнения през 2005-2006 голяма дължина от дигите, включително и тези на Дунав, са реновирани и са коригирани участъците от реките, засегнати от наводненията. В миналото е имало изградени няколко много модерни система за напояване, но сега голяма част от каналите са разрушени, помпените станции и трафопостовете и мрежите към тях са ограбени. Не функционират и системите за отводняване – реверсивните напоителни системи, разпложени по дължина на брега на Дунав не функцинират ефективно. Все още има малки селски язовири с неподдържани земно-насипни язовирни стени в риск , които при тази лоша поддръжка и неправилна експлоатация от полезни съоръжения за намаляване на върха на високата вълна и сезонно преразпределение на оттока могат да се превърнат в опасни. Язовирите и водохващанията са отнесени към източници на натоварване на повърхностните води - отнемане на водни количества и регулиране на оттока. Язовирите като част от повърхностните водни тела- стоящи води „ категория езера”- се характеризират с изключително големи интервали на вариране на стойностите на параметрите на състоянието, което затруднява оценката на техния потенциал. В действителност голямото вариране на количествените и качествените характеристики на тези водни обекти е обвързано и зависи изцяло от стопанските цели, за чиито нужди се използват тези обекти – питейно водоснабдяване, напояване, хидроенергетика, комплексно използване и др. Доста често при провеждане на конкретни и специфични стопански дейности в тези водни тела се стига до тяхното пълно изпразване или източване, което от своя страна внася рязка и необратима промяна във всички техни параметри на състоянието.

^ Изземането на инертни материали предизвиква изменение на параметрите на речното корито, изменение на динамиката на водното течение, увеличаване на утайките и наносите и унищожаване на местообитанията на речните екосистеми. Особено засегнати са басейните на р. Искър и р. Янтра. В ПУРБ са залегнали мерки за „Контрол на изземваните количества и предотвратяване на ерозията” за 12 броя водни тела и за „Ограничаване нов добив на инертни материали” за 3 броя водни тела.


Химично състояние

Химичното състояние е оценено от база данни за качеството на водите, в частност концентрация на нитрати, за периода от 2004 – 2007 г. в наблюдаваните мониторингови станции за повърхностни, подземни и питейни води, данните от собствен мониторинг на ВиК дружествата, както и данните от протоколите за собствен мониторинг на промишлени и земеделски водоползватели. От мониторинга на повърхностни води в 54 пункта през период 2004 – 2007. е констатирано:

Химичен статус на повърхностните водни тела на територията на Дунавски басейн е представен в табличен вид в Приложение 4.1.1 на ПУРБ. При идентифицирани 119 ВТ категория „реки” и 41 ВТ категория „езера” , в Приложението е определен статуса на 109 ВТ.

^ Състоянието на повърхностните ВТ от категория „езера” е добро за 22 ВТ и лошо за 19 ВТ. Състоянието на повърхностните ВТ от категория „реки” е добро за 49 ВТ и лошо за 60 ВТ.

Биологичен статус - добър за 28 повърхностни ВТ категория „езера” и лош за 13 ВТ категория „езера”. Биологичният статус за повърхностните ВТ категория „реки” е: добър за 53 ВТ, умерен 25 ВТ и лош за 31 ВТ.

Екологичен статус на повърхностните ВТ категория „езера” е добро за 16 ВТ, умерен –за 8 ВТ , лош за 5 ВТ и много лош –за 2 ВТ, а на повърхностните ВТ категория „реки” е добър за 55 ВТ , умерен за 27 ВТ, лош за 19 ВТ и много лош за 8 ВТ.

Хидроморфологичен статус на повърхностните ВТ категория „езера” е умерен за 12 ВТ, лош- за 4 ВТ и много лош за 25 ВТ, а на повърхностните ВТ категория „реки” е добър за 19 ВТ, умерен- за 19 ВТ, лош за 22 ВТ и много лош за 49 ВТ.

Непостигането на добро състояние и риска за тези тела е свързан най-често с превишенията на стойностите за различни замърсители, които са ключови параметри на използваната класификационна система - това са показателите БПК 5, амониев азот, нитратен азот, нитритен азот, фосфор като РО4 (фосфати) и общ фосфор.

Оценката на риска на Водните тела от Дунавския речен басейн е определила 49бр. водни тела в риск, 20бр. водни тела евентуално в риск и 51бр. водни тела в добро състояние.
^ 2.2.2Подземни води
Територията на Басейнова дирекция Дунавски район, обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки, включва Дунавска хълмиста равнина, Преходна ивица и част от Старопланинска верижна система, които в хидрогеоложки аспект принадлежат на Мизийския и Балканидния хидрогеоложки регион.

Голямото разнообразие на скали с различен литоложки състав, физическо състояние и структурно положение, които участват в строежа на хидрогеоложките региони, е способствувало формирането на различни типове подземни води – порови, карстови (карстово-пукнатинни) и пукнатинни, напорни и безнапорни.

● В Мизийския хидрогеоложки регион:

Поровите води са акумулирани в алувиалните образувания на р. Дунав, натрупани в стари меандри и изграждащи крайдунавските низини, в алувиалните образувания на русловата, заливната и надзаливните тераси на реките, които се вливат в р. Дунав, в плиоплейстоценските чакъли, в плиоценските и миоценските седименти в Ломско-Плевенската депресия и в северната част на Северобългарското издигане (Русе – Силистра).

^ Карстовите и карстово-пукнатинните води са привързани към карбонатните отложения на сармата, сенона, апта, барема, валанжа, горна юра и средния триас.

В горноюрско-долнокредния карбонатен комплекс е формиран известният малм-валанжски водоносен хоризонт, характеризиращ се с голяма дебелина
(532÷1240 m) и широко площно разпространение на наша и Румънска територия в района източно от р. Янтра.

^ Пукнатинните води, циркулиращи в напуканите седиментни и вулканогенни скали, имат широко разпространение както като по площ така и по дълбочина.

● Балканидният хидрогеоложки регион включва четири части, от които в района на Басейнова дирекция Дунавски район попадат Предбалкана, Балкана и част от Средногорието със Софийската котловина.

^ Поровите води в Предбалкана са акумулирани в алувиалните речни тераси, в пролувиалните образувания и в пясъците на миоцена. По съществени безнапорни водни обекти са формирани във Врачанския пороен конус и в алувиалните образувания на Севлиевската котловина в района след сливането на р. Видима с р. Росица.

^ Карстови води в Предбалкана формират по няколко безнапорни басейна в карбонатните седименти на горната и долната креда, горната юра и средния триас.

Пукнатинните води в Предбалкана са формирани в масивни и метаморфни скали от пясъчниково-варовиков тип с аптска, ургонска, валанжка и лиаска възраст.

Порови води в Балкана формират подземен поток с безнапорен до напорен характер в Ботевградската котловина, представляваща сложен плитък грабен.

^ Карстовите води в Балкана са разпространени в окарстените карбонатни отложения на средния и горния триас, малма, сенон-мастрихта и отчасти в палеозойските мрамори.

^ Подземните води в областта на Средногорието са формирани главно в Софийската котловина. Акумулирани са води в нейната подложката и в изпълващите я неогенски седименти и кватернерни образувания.

Колектори на пукнатинни и карстови подземни води в подложката на Софийската котловина са горнокредните андезити, туфи и туфити, пясъчници, мергели и мергелни варовици, горноюрските варовици, песъчливи шисти и кварцити, среднотриаски варовици и доломити и долнотриаски пясъчници. Скалната серия се разкрива на повърхността в обсега на оградните масиви.

В неогенските седименти се съдържат порови подземни води, формиращи два хоризонта – долен напорен и горен напорен и безнапорен.

Колектори на порови безнапорни подземни води в кватернерните образувания на Софийската котловина са и алувиалните и пролувиалните чакълесто-песъчливи наслаги на р. Искър и нейните притоци.

^ Карстови води в Средногорието са разпространени в карбонатните скали на триаса и на горната юра в Искърския и отчасти Нишавския карстов басейн,

Пукнатинни води в Средногорието са обособени в силно напуканите пясъчници, кварцити и песъчливи варовици на лиас – догера, мергелните варовици и варовити мергели на сенона, долно триаските и кредни пясъчници.

Въз основа на комплексния анализ от всички фактори и параметри (стратиграфска, геолого-литоложка, хидрогеоложка характеристика на водоносния колектор, повърхностните отложения и подхранващия водосбор, взаимодействие с повърхностни води и сухоземни екосистеми и пр.) на територията на БДДР, без да се следва строга стратиграфска последователност, са определени 48 броя подземни водни тела разположени на пет слоя:

Слой 1 – Неоген-Кватернер - 32 водни тела;

Слой 2 – Неоген - 3 водни тела

Слой 3 –Карстови и пукнатинни води - 11 водни тела;

Слой 4 – Горна креда - 1 водно тяло;

Слой 6 – Долна креда-малм-валанж - 1 водно тяло.

Наименованията на подземните водни тела, присвоеният им код, площта на разпространение, типът и средните стойности за дебелината, естествените, привлекаемите и експлоатационните им ресурси са отразени в Приложение 2.2.2.1 на ПУРБ, а границите им, заедно с местоположението на водовземните системи и съоръжения, изградените и предстоящи за изграждане ПСОВ, кариерите за добив на инертни материали и пр., са илюстрирани на картата на подземните водни тела в Дунавския район за басейново управление на водите (Приложение 2.2.2.2).

На територията на Дунавския район са установени 31 находища на минерална вода, които са изключителна държавна собственост, включени в Приложение № 2 към чл. 14 на Закона за водите, както и чл. 83 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води


Химично състояние

Оценката на химичното състояние на подземните водни тела в Дунавския район е направена по отношение на дифузни внасяния от повърхността на земята и по замърсяването от точкови източници.

По отношение на дифузни внасяния от повърхността на земята са използвани данни за земеползването върху повърхността на разкритието. Когато делът на орната земя и урбанизираните територии надвиши 75% от разкритата повърхнина на ПВТ, тялото се счита “в риск”. При оценка площта на населените места без канализация като емисионен източник е приета неговата територия, увеличена с ивица. равна на радиус от 1 км около населеното място). Съдържанието на нитрати служи като водещ параметър за дифузни внасяния. Допълнителното характеризиране е извършено само за подземни водни тела, които при първоначалното характеризиране са определени като подземни водни тела “в риск”.

Оценката на значимите точкови източници на замърсяване е извършена чрез изчисление на товарите на замърсяващите вещества и по експертана оценка. Емитерите на отпадъчните води са изследвани в съответсвие с национално приети критерии за оценка, относно целите на прегледа на антропогенното въздействие и натиск и Наръчника за Прилагане на Рамкова директива за водите. На всеки точков източник е съпоставена общо потенциално натоварена повърхнина от подземното водно тяло в размер равен на радиус на въздействие от около 1 km. Приема се, че съществува риск за достигане на целите, когато сумата от действащата повърхнина надвишава 30% от разкритата повърхнината на съответното подземно водно тяло.

При оценката за химичното състояние на подземните водни в табл. 4.2.4 на ПУРП е установено, че осем подземни водни тела са в лошо химично състояние (BG1G0000Qal001, BG1G0000Qal009, BG1G0000Qal011, BG1G0000Qal022, BG1G00000NQ031, BG1G000000Nl033, BG1G00000N2034 и BG1G00000N1035).


Количествено състояние

Резултатите от анализа и оценката на съотношението на водоотнемането към естествените ресурси в табл. 4.2.3 ПУРП показват, че осем подземни водни тела са в лошо състояние (BG1G0000Qal002, BG1G0000Qal003, BG1G0000Qal005, BG1G0000Qal006, BG1G0000Qal008, BG1G0000Qal009, BG1G0000Qal010 и BG1G0000Qal012).

Съгласно направената обобщена оценка на територията на Дунавски район са определени по-малко строги мерки за пет подземни водни тела за количествено състояние и 17 броя за химично състояние (Приложение 2.5.2 на ПУРП). По-малко строги мерки са определени за подземните водни тела, за които съществува риск да не постигнат целите си, оконтурени по Дунавските низини, които разчитат на привлекаеми ресурси и са в пряка хидравлична връзка с водите на река Дунав. Същото се отнася и за ПВТ в речните тераси на десните притоци на р. Дунав и за поровите води в Софийската и Севлиевската котловина.

12-zadachi-i-informacionnoe-obespechenie-ucheta-analiza-i-audita-raschetov-s-byudzhetom.html
12-zadachi-struktura-i-etapi-vipolneniya-raboti-uchebnoe-posobie-2-e-izdanie-ispravlennoe-i-dopolnennoe.html
12-zagotovshik-detalej-elektrovakuumnih-priborov-spravochnik-rabot-i-professij-rabochih-vipusk-20-chast-2-razdeli.html
12-zaklyuchenie-i-vivodi-otchet-o-samoobsledovanii-osnovnoj-obrazovatelnoj-programmi-po-specialnosti-080502-ekonomika.html
12-zakon-biosavaralaplasa-princip-superpozicii-v-magnetizme-konspekt-lekcij-sankt-peterburg-2009-udk-532.html
12-zakonodatelstvo-respubliki-kazahstan-o-religii-metodicheskoe-posobie-posvyasheno-istorii-religioznih-obshin-i.html
  • exchangerate.bystrickaya.ru/lechenie-arterialnoj-gipertonii-antagonisti-kalciya.html
  • pisat.bystrickaya.ru/statya-6-organizovannaya-prestupnaya-gruppa.html
  • paragraf.bystrickaya.ru/zulfugarzade-te-menedzhment-v-sisteme-negosudarstvennih-pravoohranitelnih-organizacij-mekoseprologiya-prakticheskoe-posobie-v-voprosah-i-otvetah-m-institut-ekonomiki-i-prava-1996-136-s-85-pl.html
  • pisat.bystrickaya.ru/tema-puteshestvie-v-mir-zvukov-i-krasok-vesni.html
  • studies.bystrickaya.ru/kriminalistika-chast-61.html
  • uchitel.bystrickaya.ru/razdel-2-razvitie-sistemi-dovuzovskoj-podgotovki-koncepciya-razvitiya-gosudarstvennogo-obrazovatelnogo-uchrezhdeniya.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/uchebnoj-raboti-dlya-studenta-zaochnoj-formi-obucheniya.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/vospalitelnie-zabolevaniya-sleznogo-meshka-n-s-yarceva-a-o-ismankulov.html
  • prepodavatel.bystrickaya.ru/tablica-g7-ctrlfunkcionalnaya-klavisha-uchebno-metodicheskoe-posobie-dlya-podgotovki-studentov-k-pgk-pavlodar.html
  • report.bystrickaya.ru/grammatika-anglijskogo-yazika-stranica-28.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/sluchajnaya-proskopiya-tajni-prostranstva-vremeni.html
  • znaniya.bystrickaya.ru/programmnie-voprosi-konferencii-arterialnaya-gipertoniya-spornie-i-nereshennie-voprosi.html
  • holiday.bystrickaya.ru/n-s-konarev-zheleznodorozhniki-v-velikoj-otechestvennoj-vojne-1941-1945-stranica-8.html
  • pisat.bystrickaya.ru/tema-etapi-provedeniya-audita-kratkij-kurs-lekcij-po-predmetu-reviziya-i-kontrol-specialnost-2-25-01-31-finansi.html
  • desk.bystrickaya.ru/pishevaya-i-pererabativayushaya-promishlennost-doklad-glavi-mo-selenginskij-rajon.html
  • abstract.bystrickaya.ru/33polnomochiya-oficialnih-lic-rekomendacii-dlya-otkritih-mezhdunarodnih-chempionatov-37.html
  • uchitel.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-po-anglijskomu-yaziku-v-3-klasse-maou-bazarno-matakskaya-sosh.html
  • control.bystrickaya.ru/dubenskij-rajon-arhivovedenie-i-arhivnoe-deloproizvodstvo.html
  • uchenik.bystrickaya.ru/harakteristika-sistemi-soprovozhdeniya-obrazovatelnogo-processa-publichnij-otchyot-direktora-shkoli-za-2009-2010-uchebnij.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/v-drugom-variante-ocherki-eta-periodizaciya-imeet-sleduyushuyu-shemu.html
  • knowledge.bystrickaya.ru/o-programme-ekonomicheskogo-i-socialnogo-razvitiya-stranica-7.html
  • paragraf.bystrickaya.ru/zadanie-95-sbornik-zadach-dlya-samostoyatelnoj-raboti-po-discipline-statistik-a.html
  • esse.bystrickaya.ru/razdel-6-pedagogicheskie-tehnologii-programma-soderzhaniya-i-vospitaniya-obuchayushihsya-kadetov-chest-imeyu-obsuzhdena.html
  • lektsiya.bystrickaya.ru/prikaz-ot-1-noyabrya-2004-g-n-sae-3-0916-o-metodicheskih-razyasneniyah-po-zapolneniyu-form-dokumentov-ispolzuemih-pri-gosudarstvennoj-registracii-yuridicheskogo-lica.html
  • uchebnik.bystrickaya.ru/uchebno-metodicheskij-kompleks-disciplini-metodologicheskie-osnovi-psihologii-dlya-specialnostej.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/kompleksnij-investicionnij-plan-modernizacii-monoprofilnogo-gorodskogo-okruga-karpinsk-sverdlovskoj-oblasti.html
  • education.bystrickaya.ru/1-strategicheskie-problemi-razvitiya-proizvodstva-i-harakteristika-sistemi-strategicheskogo-menedzhmenta-organizacii.html
  • books.bystrickaya.ru/doklad-o-sostoyanii-i-ispolzovanii-zemel-v-respublike-severnaya-osetiya-alaniya-v-20-stranica-2.html
  • doklad.bystrickaya.ru/urok-muzhestva-posvyashennij-65-letiyu-bitvi-pod.html
  • exchangerate.bystrickaya.ru/avtomatizirovannie-sistemi-obrabotki-ekonomicheskoj-informacii-chast-13.html
  • reading.bystrickaya.ru/lekciya-stebel-obshaya-harakteristika-steblya.html
  • literature.bystrickaya.ru/dmitrij-dmitrienko-iz-za-pozhara-na-podlodke-ugrozi-radiacionnogo-zarazheniya-net-internet-resurs-club-rfru-30122011.html
  • znaniya.bystrickaya.ru/reduktor-val-grebnogo-vinta-standartnoe-vrashenie-rukovodstvo-po-modelyam-4-takt-plm-verado.html
  • composition.bystrickaya.ru/pepekpeshivayushiesya-tpansakcii-1-obshie-ppincipi-psihologicheskoj-bopbi-legkie-dlya-ponimaniya-i-ppimeneniya.html
  • lecture.bystrickaya.ru/analiz-finansovogo-sostoyaniya-hozyajstvuyushego-subekta-chast-3.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.